27 mar 2013, 15:00

Бежанка 

  Poesía
694 0 19

 

 

                                   Напролет  баба ми тъчеше черга,

                                   бе майстор - чергата ù грееше!

                                   Забулила забрадката си черна

                                   тя дълго и протяжно пееше...

 

                                   Втъкаваше с чевръстите си пръсти

                                   по Беломорието тъмна мъка,

                                   преплиташе в конците гъсти

                                   със детството суровата разлъка.

 

                                   Оранжеви нюанси за разтуха,

                                   маслинени - откраднатата  младост,

                                   кафяви - като стрита тухла

                                   от роден дом изтръгната без жалост!

 

                                   Запазих чергата на баба в скрина,

                                   пътека да ми бъде към началото

                                   и към онази същност скрита,

                                   на бежанката от морето, Бялото...

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??