radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Mar 27, 2013, 3:00 PM

Бежанка

  Poetry
870 0 19

 

 

                                   Напролет  баба ми тъчеше черга,

                                   бе майстор - чергата ù грееше!

                                   Забулила забрадката си черна

                                   тя дълго и протяжно пееше...

 

                                   Втъкаваше с чевръстите си пръсти

                                   по Беломорието тъмна мъка,

                                   преплиташе в конците гъсти

                                   със детството суровата разлъка.

 

                                   Оранжеви нюанси за разтуха,

                                   маслинени - откраднатата  младост,

                                   кафяви - като стрита тухла

                                   от роден дом изтръгната без жалост!

 

                                   Запазих чергата на баба в скрина,

                                   пътека да ми бъде към началото

                                   и към онази същност скрита,

                                   на бежанката от морето, Бялото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Прекрасно втъкаване,вграждане на чувството!
    Поздравления!
  • kali (Калина)
    kali (Калина)
    Много хубаво! И аз се сетих за баба, как тъчеше и пееше! Благодаря ти!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Черга с чудни багри, изтъкана от чевръсти, свидни пръсти - пътека към началото... Много, много хубаво стихотворение!
  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Поздравявам!
  • MarinTachkov (Марин Тачков)
    MarinTachkov (Марин Тачков)
    Поздрав за хубавото стихо!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0