3.05.2008 г., 13:36

Бел Рок

850 0 1
Опасен риф се криел под водната повърхност.
Коварно разполагайки с човешките души.
Бел Рок нарекли името му местните монаси.
Страшилище бил той за всичките моряци.
На гибелната напаст монасите издигнали камбана,
но бурното море с прегръдка ледена си я прибрало.
След векове на страх и хиляди животи заличени
се появил човек на име Робърт Стивънсън с една мечта.
Да построи фар на подводната скала.
Веднага се намерили противници.
Веднага подигравки хиляди получил,
че как така решил е фар
да построи върху скала,
която почти през цялото време
намирала се под вода.
Преглътнал Стивънсън безбройните насмешки.
Той вярвал само в своята мечта,
но цели седем години го делили
от началото на новата съдба.
Годината била 1804-та.
Военен кораб на име Йорк,
оплетен бил в коварството на рифа.
От 500-членния му екипаж,
не оцелял... никой.
Веднага спешно взели хората решение,
че гибелната участ трябвало да спре.
Тогава всички присмехулници отворили
към Стивънсън и двете си ръце.
На помощ се притекъл и друг прочут герой.
Джон Рени го наричали тълпите.
60 достойни люде тръгнали след тях.
С надежда те променяли съдбата
на морското страшилище Бел Рок.
Джон Рени пращал наставления с писма,
а Стивънсън се вслушвал в мъдрите съвети.
Напук на всичко и на всички
свирепото чудовище Бел Рок
не давало изобщо да го впримчат.
През трудните години на строеж
отнело то мечтите на мнозина.
Но въпреки вградените души,
останалите смели люде продължили.
В последното най-тежко изпитание
свирепа буря ги морила цели седем часа.
Но след ужасното премеждие,
страшилището най-накрая паднало сломено.
Погледнал Стивънсън към своя фар.
Сълзи на радост в миг потекли към морето.
Душата му изпълнила се с тъй блажен покой,
защото знаел, че от тук нататък
съдбата нови жертви нямало да вземе.

Фарът и до днес е извисил своята спасителна снага.
Повече Бел Рок
не е посмял
да прекърши друга душа.




-----
Вдъхнови ме Робърт Стивънсън, след като гледах историята на (Фарът "Бел Рок").
Вярата на Стивънсън. Това, че не се е отказал нито за миг от целта си. Това, че е спасил много животи, осъществявайки идеята си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наде , поздравления не се отказвай и ти от целта. Никой човек нетрябва да се отказва от целта си. Давай напред , харесва ми да те чета

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...