Бел Рок
Опасен риф се криел под водната повърхност.
Коварно разполагайки с човешките души.
Бел Рок нарекли името му местните монаси.
Страшилище бил той за всичките моряци.
На гибелната напаст монасите издигнали камбана,
но бурното море с прегръдка ледена си я прибрало.
След векове на страх и хиляди животи заличени
се появил човек на име Робърт Стивънсън с една мечта.
Да построи фар на подводната скала.
Веднага се намерили противници.
Веднага подигравки хиляди получил,
че как така решил е фар
да построи върху скала,
която почти през цялото време
намирала се под вода.
Преглътнал Стивънсън безбройните насмешки.
Той вярвал само в своята мечта,
но цели седем години го делили
от началото на новата съдба.
Годината била 1804-та.
Военен кораб на име Йорк,
оплетен бил в коварството на рифа.
От 500-членния му екипаж,
не оцелял... никой.
Веднага спешно взели хората решение,
че гибелната участ трябвало да спре.
Тогава всички присмехулници отворили
към Стивънсън и двете си ръце.
На помощ се притекъл и друг прочут герой.
Джон Рени го наричали тълпите.
60 достойни люде тръгнали след тях.
С надежда те променяли съдбата
на морското страшилище Бел Рок.
Джон Рени пращал наставления с писма,
а Стивънсън се вслушвал в мъдрите съвети.
Напук на всичко и на всички
свирепото чудовище Бел Рок
не давало изобщо да го впримчат.
През трудните години на строеж
отнело то мечтите на мнозина.
Но въпреки вградените души,
останалите смели люде продължили.
В последното най-тежко изпитание
свирепа буря ги морила цели седем часа.
Но след ужасното премеждие,
страшилището най-накрая паднало сломено.
Погледнал Стивънсън към своя фар.
Сълзи на радост в миг потекли към морето.
Душата му изпълнила се с тъй блажен покой,
защото знаел, че от тук нататък
съдбата нови жертви нямало да вземе.
Фарът и до днес е извисил своята спасителна снага.
Повече Бел Рок
не е посмял
да прекърши друга душа.
-----
Вдъхнови ме Робърт Стивънсън, след като гледах историята на (Фарът "Бел Рок").
Вярата на Стивънсън. Това, че не се е отказал нито за миг от целта си. Това, че е спасил много животи, осъществявайки идеята си.
Коварно разполагайки с човешките души.
Бел Рок нарекли името му местните монаси.
Страшилище бил той за всичките моряци.
На гибелната напаст монасите издигнали камбана,
но бурното море с прегръдка ледена си я прибрало.
След векове на страх и хиляди животи заличени
се появил човек на име Робърт Стивънсън с една мечта.
Да построи фар на подводната скала.
Веднага се намерили противници.
Веднага подигравки хиляди получил,
че как така решил е фар
да построи върху скала,
която почти през цялото време
намирала се под вода.
Преглътнал Стивънсън безбройните насмешки.
Той вярвал само в своята мечта,
но цели седем години го делили
от началото на новата съдба.
Годината била 1804-та.
Военен кораб на име Йорк,
оплетен бил в коварството на рифа.
От 500-членния му екипаж,
не оцелял... никой.
Веднага спешно взели хората решение,
че гибелната участ трябвало да спре.
Тогава всички присмехулници отворили
към Стивънсън и двете си ръце.
На помощ се притекъл и друг прочут герой.
Джон Рени го наричали тълпите.
60 достойни люде тръгнали след тях.
С надежда те променяли съдбата
на морското страшилище Бел Рок.
Джон Рени пращал наставления с писма,
а Стивънсън се вслушвал в мъдрите съвети.
Напук на всичко и на всички
свирепото чудовище Бел Рок
не давало изобщо да го впримчат.
През трудните години на строеж
отнело то мечтите на мнозина.
Но въпреки вградените души,
останалите смели люде продължили.
В последното най-тежко изпитание
свирепа буря ги морила цели седем часа.
Но след ужасното премеждие,
страшилището най-накрая паднало сломено.
Погледнал Стивънсън към своя фар.
Сълзи на радост в миг потекли към морето.
Душата му изпълнила се с тъй блажен покой,
защото знаел, че от тук нататък
съдбата нови жертви нямало да вземе.
Фарът и до днес е извисил своята спасителна снага.
Повече Бел Рок
не е посмял
да прекърши друга душа.
-----
Вдъхнови ме Робърт Стивънсън, след като гледах историята на (Фарът "Бел Рок").
Вярата на Стивънсън. Това, че не се е отказал нито за миг от целта си. Това, че е спасил много животи, осъществявайки идеята си.
© Надя Христова All rights reserved.
