Белег
Тя беше с матова кожа.
И имаше маслинени очи.
Червеното много ù отиваше...
… спомняш ли си?...
… тихо пристъпваше, пясъчно.
Ходеше с чехли. Пазеше се.
Да не нарани любовта си
както акулата, рибите.
Той не умееше да се брани.
И имаше пъстри очи.
Обичаше много морето...
… спомняш ли си?...
гмуркаше се, без плавници,
в дълбоки води.
Тъмно–зеленото го привличаше
както мекотелите, октопода.
Сега морето е бурно.
Вятърът повдига вълните.
Течението изхвърля бутилка.
Четем я. Историята бележи пясъка.
Държим се за ръце.
Брегът ни е пристан,
както сушата приема начупените миди,
след буря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
