Slaveya (Славка)
116 874
Aug 28, 2011, 8:05 AM

Белег 

  Poetry » Other
668 1 2

Тя беше с матова кожа.
И имаше маслинени очи.
Червеното много ù отиваше...
… спомняш ли си?...
… тихо пристъпваше, пясъчно.
Ходеше с чехли. Пазеше се.
Да не нарани любовта си
както акулата, рибите.

Той не умееше да се брани.
И имаше пъстри очи.
Обичаше много морето...
… спомняш ли си?...
гмуркаше се, без плавници,
в дълбоки води.
Тъмно–зеленото го привличаше
както мекотелите, октопода.

Сега морето е бурно.
Вятърът повдига вълните.
Течението изхвърля бутилка.
Четем я. Историята бележи пясъка.
Държим се за ръце.
Брегът ни е пристан,
както сушата приема начупените миди,
след буря...

 

© Славка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??