henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
11.07.2007 г., 23:44 ч.

Бели брези 

  Поезия
669 0 11
Еклисиаст:
"Има... време за мълчание,
и време за говорене;
време за обичане,
и време за мразене;
време за война,
и време за мир."
Кое ли време дойде? (из коментара ми в "Дарик")


От мястото на събитието?
“Бели брези” и “Красно село”.
Дъжд.

Прибирах се.
11 юли , след десет и трийсет.
Тогава видях линейки, полиция,
Линейки, полиция…
Тогава се сетих, че живея в
България,
където
Животът е евтин,
груб,
нагъл,
бял...
Като бяла бреза – отрязана,
като живот в стрелба,
като ченге, което не обелва и дума,
защото няма как да говори,
като лед – неразтопим,
защото ледът тук има работно време!
Защото да те застрелят е НОРМАЛНО!
Да си в кома в “Пирогов”
(който всеки ден протестира),
е нормално!!!
Да простреляш дете, е НОРМАЛНО!
Държавата, в която да те застрелят, е…
Виж, не ми се пише вече, псува ми се!
Видях линейките,
тъпите полицейски коли щяха да ме смажат.
(От бързане.)
Исках само да кажа, че не искам да пиша поезия,
че не искам да стрелят във мен, в теб,
в никого!
И не искам, ей, вярвай, не искам!
Да пиша, да говоря…
Да мразя!
Тук няма бели брези,
има бял ден,
бели нощи,
линейки...
(Което е всъщност
НОРМАЛНО!)

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??