Jul 11, 2007, 11:44 PM

Бели брези

  Poetry
823 0 11
Еклисиаст:
"Има... време за мълчание,
и време за говорене;
време за обичане,
и време за мразене;
време за война,
и време за мир."
Кое ли време дойде? (из коментара ми в "Дарик")


От мястото на събитието?
“Бели брези” и “Красно село”.
Дъжд.

Прибирах се.
11 юли , след десет и трийсет.
Тогава видях линейки, полиция,
Линейки, полиция…
Тогава се сетих, че живея в
България,
където
Животът е евтин,
груб,
нагъл,
бял...
Като бяла бреза – отрязана,
като живот в стрелба,
като ченге, което не обелва и дума,
защото няма как да говори,
като лед – неразтопим,
защото ледът тук има работно време!
Защото да те застрелят е НОРМАЛНО!
Да си в кома в “Пирогов”
(който всеки ден протестира),
е нормално!!!
Да простреляш дете, е НОРМАЛНО!
Държавата, в която да те застрелят, е…
Виж, не ми се пише вече, псува ми се!
Видях линейките,
тъпите полицейски коли щяха да ме смажат.
(От бързане.)
Исках само да кажа, че не искам да пиша поезия,
че не искам да стрелят във мен, в теб,
в никого!
И не искам, ей, вярвай, не искам!
Да пиша, да говоря…
Да мразя!
Тук няма бели брези,
има бял ден,
бели нощи,
линейки...
(Което е всъщност
НОРМАЛНО!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...