Бели нощи, златни дни
Аз искам бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля
и лек, и рана песента ми беше,
летях из лавандулови поля,
пропадах в мрак – и чер, и безутешен.
От съ̀лзи вместо ноти се роди
мелодията, някак си се случи.
И повик от родените преди
в кръвта ми хукна – непресъхнал ручей.
Сега съм тази, дето съм била.
По-истинска, по-влюбена и бяла.
Разпервам неукрепнали крила,
тъгата си усмихнах на раздяла.
Тръгни към мен! Не бой се, есента,
копринени листа ще ти постели,
през мрака ще те води песента,
към дните златни, нощите ни бели...
https://youtu.be/KMzBXynXo68?si=nVrp7Xmjf8HaJ0N9
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
