Бели облаци, низ от гирлянди
Бели облаци, низ от гирлянди
обкичват със нежност небето,
златни лъчи, хиляди свещи
е запалило в утрото слънцето.
Дъхав цвят е разлистило лятото
по липите, от цвят натежали,
и приведени клони със слънцето
се целуват, с ухания медени.
Топли ласки догонват мечтите,
разпилени в косите на утрото.
Жарки спомени тичат с лъчите,
и надбягват в очите ми времето.
А годините в своите премени,
като пухкави нежни къдели,
с бели облаци низ от гирлянди
във косите ми нишки изпрели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
