3 jun 2007, 12:06

Бели облаци, низ от гирлянди

  Poesía
862 0 11

Бели облаци, низ от гирлянди
обкичват със нежност небето,
златни лъчи, хиляди свещи
е запалило в утрото слънцето.
Дъхав цвят е разлистило лятото
по липите, от цвят натежали,
и приведени клони със слънцето
се целуват, с ухания медени.
Топли ласки догонват мечтите,
разпилени в косите на утрото.
Жарки спомени тичат с лъчите,
и надбягват в очите ми времето.
А годините в своите премени,
като пухкави нежни къдели,
с бели облаци низ от гирлянди
във косите ми нишки изпрели.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...