Jun 3, 2007, 12:06 PM

Бели облаци, низ от гирлянди

  Poetry
860 0 11

Бели облаци, низ от гирлянди
обкичват със нежност небето,
златни лъчи, хиляди свещи
е запалило в утрото слънцето.
Дъхав цвят е разлистило лятото
по липите, от цвят натежали,
и приведени клони със слънцето
се целуват, с ухания медени.
Топли ласки догонват мечтите,
разпилени в косите на утрото.
Жарки спомени тичат с лъчите,
и надбягват в очите ми времето.
А годините в своите премени,
като пухкави нежни къдели,
с бели облаци низ от гирлянди
във косите ми нишки изпрели.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...