4.02.2009 г., 12:11

Бели зайци, черни зайци

1.6K 0 8
Бели зайци скачат във деня ми.
Черни зайци бродят през нощта.
Все сънувам улиците стръмни.
Аз по тях не спирам да крещя.

Бели зайци виждам в свойто утро.
Те ме срещат с пламнали очи.
Сетне ми се сгушват меко в скута.
С тях се чувствам светъл и щастлив.

Черни зайци дебнат в мойта вечер.
Чакат тихо в тъмните ъгли.
Очите им са две искри зловещи.
Аз не знам какво ги промени.

Бели зайци скачат през деня ми.
Черни зайци бродят във нощта.
Усещам как изгризват с бяс съня ми.

Не мога да владея този страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • определено е интересно, Валка ( нищо че и на мен зайчетата, та дори и черни, ми навяват други асоциации хихи) поздрави!
  • Не знам защо, но просто исках малко да поизляза от стереотипите с това стихотворение. Идеята си струваше да се развие, друг е въпросът, че можеше това да стане по по-достъпен начин за широката аудитория. Все пак, и на това съм доволен.
    Благодаря на всички прочели и коментирали
  • Аз бих го кръстил "Бели зайци, черни вълци" ,щото по всяват страх вълците.....Иначе тя работата отива направо на психиатър с тея стархове Най добре си вземи пушка Поздрави
  • Светлото и тъмното в човека...!
    Успял си да го пресъздадеш!
    Хареса ми!
    Валерка*!
  • Каквото е - такова, бе, колега Кой е казал, че всички трябва да го харесват

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...