4.02.2009 г., 12:11

Бели зайци, черни зайци

1.6K 0 8
Бели зайци скачат във деня ми.
Черни зайци бродят през нощта.
Все сънувам улиците стръмни.
Аз по тях не спирам да крещя.

Бели зайци виждам в свойто утро.
Те ме срещат с пламнали очи.
Сетне ми се сгушват меко в скута.
С тях се чувствам светъл и щастлив.

Черни зайци дебнат в мойта вечер.
Чакат тихо в тъмните ъгли.
Очите им са две искри зловещи.
Аз не знам какво ги промени.

Бели зайци скачат през деня ми.
Черни зайци бродят във нощта.
Усещам как изгризват с бяс съня ми.

Не мога да владея този страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • определено е интересно, Валка ( нищо че и на мен зайчетата, та дори и черни, ми навяват други асоциации хихи) поздрави!
  • Не знам защо, но просто исках малко да поизляза от стереотипите с това стихотворение. Идеята си струваше да се развие, друг е въпросът, че можеше това да стане по по-достъпен начин за широката аудитория. Все пак, и на това съм доволен.
    Благодаря на всички прочели и коментирали
  • Аз бих го кръстил "Бели зайци, черни вълци" ,щото по всяват страх вълците.....Иначе тя работата отива направо на психиатър с тея стархове Най добре си вземи пушка Поздрави
  • Светлото и тъмното в човека...!
    Успял си да го пресъздадеш!
    Хареса ми!
    Валерка*!
  • Каквото е - такова, бе, колега Кой е казал, че всички трябва да го харесват

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...