Feb 4, 2009, 12:11 PM

Бели зайци, черни зайци

  Poetry
1.6K 0 8
Бели зайци скачат във деня ми.
Черни зайци бродят през нощта.
Все сънувам улиците стръмни.
Аз по тях не спирам да крещя.

Бели зайци виждам в свойто утро.
Те ме срещат с пламнали очи.
Сетне ми се сгушват меко в скута.
С тях се чувствам светъл и щастлив.

Черни зайци дебнат в мойта вечер.
Чакат тихо в тъмните ъгли.
Очите им са две искри зловещи.
Аз не знам какво ги промени.

Бели зайци скачат през деня ми.
Черни зайци бродят във нощта.
Усещам как изгризват с бяс съня ми.

Не мога да владея този страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • определено е интересно, Валка ( нищо че и на мен зайчетата, та дори и черни, ми навяват други асоциации хихи) поздрави!
  • Не знам защо, но просто исках малко да поизляза от стереотипите с това стихотворение. Идеята си струваше да се развие, друг е въпросът, че можеше това да стане по по-достъпен начин за широката аудитория. Все пак, и на това съм доволен.
    Благодаря на всички прочели и коментирали
  • Аз бих го кръстил "Бели зайци, черни вълци" ,щото по всяват страх вълците.....Иначе тя работата отива направо на психиатър с тея стархове Най добре си вземи пушка Поздрави
  • Светлото и тъмното в човека...!
    Успял си да го пресъздадеш!
    Хареса ми!
    Валерка*!
  • Каквото е - такова, бе, колега Кой е казал, че всички трябва да го харесват

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...