4 feb 2009, 12:11

Бели зайци, черни зайци

  Poesía
1.6K 0 8
Бели зайци скачат във деня ми.
Черни зайци бродят през нощта.
Все сънувам улиците стръмни.
Аз по тях не спирам да крещя.

Бели зайци виждам в свойто утро.
Те ме срещат с пламнали очи.
Сетне ми се сгушват меко в скута.
С тях се чувствам светъл и щастлив.

Черни зайци дебнат в мойта вечер.
Чакат тихо в тъмните ъгли.
Очите им са две искри зловещи.
Аз не знам какво ги промени.

Бели зайци скачат през деня ми.
Черни зайци бродят във нощта.
Усещам как изгризват с бяс съня ми.

Не мога да владея този страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • определено е интересно, Валка ( нищо че и на мен зайчетата, та дори и черни, ми навяват други асоциации хихи) поздрави!
  • Не знам защо, но просто исках малко да поизляза от стереотипите с това стихотворение. Идеята си струваше да се развие, друг е въпросът, че можеше това да стане по по-достъпен начин за широката аудитория. Все пак, и на това съм доволен.
    Благодаря на всички прочели и коментирали
  • Аз бих го кръстил "Бели зайци, черни вълци" ,щото по всяват страх вълците.....Иначе тя работата отива направо на психиатър с тея стархове Най добре си вземи пушка Поздрави
  • Светлото и тъмното в човека...!
    Успял си да го пресъздадеш!
    Хареса ми!
    Валерка*!
  • Каквото е - такова, бе, колега Кой е казал, че всички трябва да го харесват

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...