Белите листове с черни редове...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите
отчаяно
тяхната невъзможност.
Почеркът е моето
усилие.
Белите
листове
с черните редове.
Запълвам безнадеждно
страниците.
Книгата – Душата.
Четена.
Недописана...
© Велина Данова Всички права запазени