11.01.2008 г., 12:51

Белите мъгли

775 0 2

 Белите мъгли

 

В ранни зори, докато земята спи,

завита с бяла покривка от сняг,

магията се спуска като воал над света

под формата на сребристо бяла мъгла.

Няма го вече летния смях,

няма го вече пролетния цвят,

нито се чува медния славей.

Сега навън кралица снежна властва,

покривайки всичко с нежни снежинки,

красиви, но студени остри кинжали.

И заедно с мъглата тя идва за теб.

И ти знаеш, че спасение не ще откриеш.

Вървейки стъпка след стъпка

към бялата й колесница, обвита в мъгли,

ти ще се изгубиш, за век и веков.

И така, накрая ще остане само спомен

в някое, някога любящо сърце,

за една душа, завинаги загубена

из дебрите на бялата мъгла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...