11.01.2008 г., 12:51 ч.

Белите мъгли 

  Поезия » Пейзажна
561 0 2

 Белите мъгли

 

В ранни зори, докато земята спи,

завита с бяла покривка от сняг,

магията се спуска като воал над света

под формата на сребристо бяла мъгла.

Няма го вече летния смях,

няма го вече пролетния цвят,

нито се чува медния славей.

Сега навън кралица снежна властва,

покривайки всичко с нежни снежинки,

красиви, но студени остри кинжали.

И заедно с мъглата тя идва за теб.

И ти знаеш, че спасение не ще откриеш.

Вървейки стъпка след стъпка

към бялата й колесница, обвита в мъгли,

ти ще се изгубиш, за век и веков.

И така, накрая ще остане само спомен

в някое, някога любящо сърце,

за една душа, завинаги загубена

из дебрите на бялата мъгла.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??