Jan 11, 2008, 12:51 PM

Белите мъгли

780 0 2

 Белите мъгли

 

В ранни зори, докато земята спи,

завита с бяла покривка от сняг,

магията се спуска като воал над света

под формата на сребристо бяла мъгла.

Няма го вече летния смях,

няма го вече пролетния цвят,

нито се чува медния славей.

Сега навън кралица снежна властва,

покривайки всичко с нежни снежинки,

красиви, но студени остри кинжали.

И заедно с мъглата тя идва за теб.

И ти знаеш, че спасение не ще откриеш.

Вървейки стъпка след стъпка

към бялата й колесница, обвита в мъгли,

ти ще се изгубиш, за век и веков.

И така, накрая ще остане само спомен

в някое, някога любящо сърце,

за една душа, завинаги загубена

из дебрите на бялата мъгла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...