Jan 11, 2008, 12:51 PM

Белите мъгли

776 0 2

 Белите мъгли

 

В ранни зори, докато земята спи,

завита с бяла покривка от сняг,

магията се спуска като воал над света

под формата на сребристо бяла мъгла.

Няма го вече летния смях,

няма го вече пролетния цвят,

нито се чува медния славей.

Сега навън кралица снежна властва,

покривайки всичко с нежни снежинки,

красиви, но студени остри кинжали.

И заедно с мъглата тя идва за теб.

И ти знаеш, че спасение не ще откриеш.

Вървейки стъпка след стъпка

към бялата й колесница, обвита в мъгли,

ти ще се изгубиш, за век и веков.

И така, накрая ще остане само спомен

в някое, някога любящо сърце,

за една душа, завинаги загубена

из дебрите на бялата мъгла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...