Белият кон
БЕЛИЯТ КОН
На един недовършен танц
Не зная от кога чакаш ти
принца на белия кон;
и колко ли дълго си плакала,
нощем самотно си чакала...
И все не е идвал той,
и с него ти не си танцувала!
Аз виждам сърцето в тебе
как бързо гасне - без време...
не зная от кога стоиш
приведена, с поглед, впит
към хоризонта - мълчиш!?
Недей, не ми отговаряй,
не искам аз твоите лъжи,
само едно ми кажи...
Още ли вярваш в приказки!?
Ти вече не си дете.
Как може да вярваш на глупости!?
Спри! Недей говори... моля те...
Аз не съм далечният принц.
( И никога няма да бъда! )
Ти не си мойта принцеса.
( И никога няма да бъдеш! )
Виж снежинките по твоето рамо,
приближи се, аз искам само
да ги махна оттам...
Докосвам те леко, едвам.
Ах, вече е късно, аз знам,
влюбен съм в теб,
а ти!?... и ти в мен!
Но аз не мога да те обичам
аз съм вихър, аз тичам
по безкрайни поля,
из безкрайни гори,
където не можеш намери ме ти.
Вихърно танцувам,
шеметно целувам...
Какво!?
Искаш да танцуваме!?
( Но вихърно, но шеметно! )
Ще можеш ли!?
Но... аз не съм човек,
аз съм на принца Белият кон
и ти при мен не ще намериш подслон
за своята ангелска любов...
Аз не съм човек, а кон...
***
Ръката ти е тъй нежна и бяла.
Страх ме е! Страх ме е да не те нараня...
Страх ме е... от нашта раздяла...
Ах, знам, ще дойде някога!
Не мога, не мога да танцувам с теб,
аз съм кон, а ти... човек!
Недей, недей примамва ме с любовта,
за мене нищо не значи тя...
... Устите ти нежно говорят,
но техните думи не чувам,
глух съм за света...
Аз Белият кон, Ти Любовта!
Снежинките бели падат край нас
гръб о гръб,
лице в лице
аз и ти, ти и аз
шеметно танцуваме
ангелски валс...
Две напред, едно назад;
едно назад и... две напред.
Не усетих кога, като теб,
аз станах човек.
И зимната буря е вече песен,
и зимният вихър е вече чудесен,
оркестът от хиляди снежинки -
кристални, бели, неуловими!
Танцувам, танцувам с теб
по безкрайните поля,
из безкрайните гори,
част от мене вече си ти...
Но зимната буря замря
и вихърът лудешки спря...
Не мога, не мога да си отида!
Не искам, но трябва...
Ах, отново е ден,
отново е ден...
И аз пак съм кон,
лудо влюбен в теб.
И ти пак, ти пак
си просто човек...
Утре ще се върна,
за да те прегърна.
Да танцуваме шеметно,
да танцуваме вихърно...
Сбогом!
Недей никога забравя:
две напред, едно назад;
едно назад и... две напред!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Всички права запазени
