Безкомпромисен (Никой)
50 510
13 янв. 2009 г., 10:25

Белият кон 

  Поэзия
2202 0 14

БЕЛИЯТ КОН

     На един недовършен танц

 

 

Не зная от кога чакаш ти

принца на белия кон;

и колко ли дълго си плакала,

нощем самотно си чакала...

И все не е идвал той,

и с него ти не си танцувала!

Аз виждам сърцето в тебе

как бързо гасне - без време...

не зная от кога стоиш

приведена, с поглед, впит

към хоризонта - мълчиш!?

Недей, не ми отговаряй,

не искам аз твоите лъжи,

само едно ми кажи...

Още ли вярваш в приказки!?

Ти вече не си дете.

Как може да вярваш на глупости!?

Спри! Недей говори... моля те...

Аз не съм далечният принц.

( И никога няма да бъда! )

Ти не си мойта принцеса.

( И никога няма да бъдеш! )

Виж снежинките по твоето рамо,

приближи се, аз искам само

да ги махна оттам...

Докосвам те леко, едвам.

Ах, вече е късно, аз знам,

влюбен съм в теб,

а ти!?... и ти в мен!

Но аз не мога да те обичам

аз съм вихър, аз тичам

по безкрайни поля,

из безкрайни гори,

където не можеш намери ме ти.

Вихърно танцувам,

шеметно целувам...

      Какво!?

Искаш да танцуваме!?

( Но вихърно, но шеметно! )

Ще можеш ли!?

Но... аз не съм човек,

аз съм на принца Белият кон

и ти при мен не ще намериш подслон

за своята ангелска любов...

Аз не съм човек, а кон...

             ***

Ръката ти е тъй нежна и бяла.

Страх ме е! Страх ме е да не те нараня...

Страх ме е... от нашта раздяла...

Ах, знам, ще дойде някога!

 

Не мога, не мога да танцувам с теб,

аз съм кон, а ти... човек!

Недей, недей примамва ме с любовта,

за мене нищо не значи тя...

... Устите ти нежно говорят,

но техните думи не чувам,

глух съм за света...

Аз Белият кон, Ти Любовта!

Снежинките бели падат край нас

гръб о гръб,

лице в лице

аз и ти, ти и аз

шеметно танцуваме

ангелски валс...

Две напред, едно назад;

едно назад и... две напред.

Не усетих кога, като теб,

аз станах човек.

И зимната буря е вече песен,

и зимният вихър е вече чудесен,

оркестът от хиляди снежинки -

кристални, бели, неуловими!

Танцувам, танцувам с теб

по безкрайните поля,

из безкрайните гори,

част от мене вече си ти...

Но зимната буря замря

и вихърът лудешки спря...

Не мога, не мога да си отида!

Не искам, но трябва...

Ах, отново е ден,

отново е ден...

И аз пак съм кон,

лудо влюбен в теб.

И ти пак, ти пак

си просто човек...

Утре ще се върна,

за да те прегърна.

Да танцуваме шеметно,

да танцуваме вихърно...

           Сбогом!

Недей никога забравя:

две напред, едно назад;

едно назад и... две напред!

 

© Никой Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ХАРЕСВАШ МИ ,ПОМЪДРЯЛ СИ , СЯКАШ , ПРЕЖДЕВРЕМЕННО...
  • Е, лирическият е кон!Нормално е да е объркан щом обича човек!
  • Нещо не разбрах ,лирическият ту е лудо влюбен, пък не може да обича...
  • Хм, аз определено съм се изгубила, щом това не съм го прочела...
    Но дойдох, прочетох... грабна ме стиха ти, малък!
    Аплодисменти!
  • Танцувай,Ники!
    И лети!!!
    Конете знаят защо!
  • Не си отивай! Не казвай сбогом...
  • Благодаря ви!
    Е бях се изгубил малко покрай празниците, ама сега съм тук!
  • "Вихърно танцувам,

    шеметно целувам..."

    "Аз Белият кон, Ти Любовта!"

    Ники, този танц не беше ли салса! Целувки!!!

  • Танцувай шеметно, Ники! Поздрави!
  • Къде беше? Липсваше..."Лудо влюбен" пишеш красиви стихове! Поздрави!
  • Ники...
    дори не можеш да си представиш...как ме трогна...
    а си толкова млад...винаги дръж съдбата за носа...ако можеш...
  • Ники, разплака ме ... Невероятно е ... Целувкииии :* и аз ще публикувам своето (hug)
  • Прочетох стиха ти с интерес. Много ми допадна! Поздрави!
  • Интересен стих и виждане за любовта.
    Танцът е недовършен. Тепърва ти предстои!
    Поздрав, Ники!
Предложения
: ??:??