Белият пощальон
,,- Добър вечер, гълъбице моя!''
,,- Добър вечер, гълъбе мой!''
Под стряхата на стария таван
два бели гълъба сега се гушат,
прегърнали се с белите крила,
те нежно, нежно си гугукат!
Бе тръгнал той писмо да занесе
на личната мома в съседно село,
а тя, нагиздена в премена нова,
очакваше го с трепет във сърцето.
.........
Пощальонът бял почука
на стъклото на момата
и зачака отговор да върне,
но момата само се разплака.
Погали гълъбчето бяло.
Сбогува се със него и му рече -
,,Няма на кого да отговоря.
Няма да ми трябваш вече!''
.........
Отлитна гълъбът обратно
при свойта бяла гълъбица,
но сълзите на момата
на дъжд превърнали се бяха.
И мокър гълъбът се върна
във своя дом, под свойта стряха,
там гълъбица нежно го прегърна,
сгуши го на топло, да не зъзне
и нежно, нежно му загука!
,,- Добре дошъл, гълъбе мой!''
,,- Добре заварила, гълъбице моя!''
,,- Добър вечер, гълъбе мой!''
Под стряхата на стария таван
два бели гълъба сега се гушат,
прегърнали се с белите крила,
те нежно, нежно си гугукат!
Бе тръгнал той писмо да занесе
на личната мома в съседно село,
а тя, нагиздена в премена нова,
очакваше го с трепет във сърцето.
.........
Пощальонът бял почука
на стъклото на момата
и зачака отговор да върне,
но момата само се разплака.
Погали гълъбчето бяло.
Сбогува се със него и му рече -
,,Няма на кого да отговоря.
Няма да ми трябваш вече!''
.........
Отлитна гълъбът обратно
при свойта бяла гълъбица,
но сълзите на момата
на дъжд превърнали се бяха.
И мокър гълъбът се върна
във своя дом, под свойта стряха,
там гълъбица нежно го прегърна,
сгуши го на топло, да не зъзне
и нежно, нежно му загука!
,,- Добре дошъл, гълъбе мой!''
,,- Добре заварила, гълъбице моя!''
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
