Aneta_kz (Анета)
511 12601
23 abr 2007, 12:24

Белият пощальон 

  Poesía
726 0 5
,,- Добър вечер, гълъбице моя!''
,,- Добър вечер, гълъбе мой!''

Под стряхата на стария таван
два бели гълъба сега се гушат,
прегърнали се с белите крила,
те нежно, нежно си гугукат!
Бе тръгнал той писмо да занесе
на личната мома в съседно село,
а тя, нагиздена в премена нова,
очакваше го с трепет във сърцето.
.........
Пощальонът бял почука
на стъклото на момата
и зачака отговор да върне,
но момата само се разплака.
Погали гълъбчето бяло.
Сбогува се със него и му рече -
,,Няма на кого да отговоря.
Няма да ми трябваш вече!''
.........
Отлитна гълъбът обратно
при свойта бяла гълъбица,
но сълзите на момата
на дъжд превърнали се бяха.
И мокър гълъбът се върна
във своя дом, под свойта стряха,
там гълъбица нежно го прегърна,
сгуши го на топло, да не зъзне
и нежно, нежно му загука!

,,- Добре дошъл, гълъбе мой!''
,,- Добре заварила, гълъбице моя!''

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??