Aneta_kz (Анета)
511 12601
Apr 23, 2007, 12:24 PM

Белият пощальон 

  Poetry
727 0 5
,,- Добър вечер, гълъбице моя!''
,,- Добър вечер, гълъбе мой!''

Под стряхата на стария таван
два бели гълъба сега се гушат,
прегърнали се с белите крила,
те нежно, нежно си гугукат!
Бе тръгнал той писмо да занесе
на личната мома в съседно село,
а тя, нагиздена в премена нова,
очакваше го с трепет във сърцето.
.........
Пощальонът бял почука
на стъклото на момата
и зачака отговор да върне,
но момата само се разплака.
Погали гълъбчето бяло.
Сбогува се със него и му рече -
,,Няма на кого да отговоря.
Няма да ми трябваш вече!''
.........
Отлитна гълъбът обратно
при свойта бяла гълъбица,
но сълзите на момата
на дъжд превърнали се бяха.
И мокър гълъбът се върна
във своя дом, под свойта стряха,
там гълъбица нежно го прегърна,
сгуши го на топло, да не зъзне
и нежно, нежно му загука!

,,- Добре дошъл, гълъбе мой!''
,,- Добре заварила, гълъбице моя!''

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??