19.01.2008 г., 18:50

Белият Вълк

4.5K 0 10

Далече някъде в гората бродеше бял вълк свиреп.

Не се спираше пред нищо и имаше сърце от лед.

Не чувстваше ни радост, ни болка, нито мъка и тъга.

Побеждаваше в всяка битка и потъваше в зловещата мъгла.
Но тази нощ стана нещо срамно, ледът в сърцето ми се стопи.

Почувствах малко топлина, това направо ме уби.

Аз не знаех да плача, не бях изпитвал и за миг тъга.

Това ми пречеше обаче да почувствам любовта.

Белият Вълк Съм Аз и ще живея вечно в самота без теб!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белия Вълк Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • обичам тази песен също и гранулом
  • Здравейте,аз съм Данчо Гранулома,знам че е малко тъпичко но текста е на Мартин(Шеки)бивш член на Гранулом(бас китара)и е писан 1996 година.Ето това е истинският текст:
    Далече някъде в гората бродеше бял вълк свиреп,не се спираше пред нищо и имаше сърце от лед.Не чувстваше ни радост ни болка нито мъка и тъгапобеждаваше във всяка битка и потъваше в зловещата мъгла.Но тази нощ настана нещо странно,ледът в сърцето се стопи-почувства малко топлина-това направо го уби.Но той не знаеше да плаче, не бе изпитвал миг тъга това не пречеше обаче да почувства любовта.Пр. Белият вълк съм аз омагьоса ме любовтта воят ми скован е от мраз а сърцето в самота.Много съжалявам че се наложи да го напиша,но не е коректно от твоя страна.Надявам се да не ми се сърдиш!!!
  • Добре дошъл!
    Хубав е стиха ти, Вълчо бели.
    Поздрави.
  • хахаха че интересно стана...!!!!
    имам си компания вече!!!
    още един вълк!!!
    чудесен стих...много добро начало!!!
    поздрави сърдечни!!!
  • аз се познавам с цялата група . и на вокалиската първо и бях показал текста тя моо го хареса и така решиха тва да е новата им песен .

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...