Далече някъде в гората бродеше бял вълк свиреп.
Не се спираше пред нищо и имаше сърце от лед.
Не чувстваше ни радост, ни болка, нито мъка и тъга.
Побеждаваше в всяка битка и потъваше в зловещата мъгла.
Но тази нощ стана нещо срамно, ледът в сърцето ми се стопи.
Почувствах малко топлина, това направо ме уби.
Аз не знаех да плача, не бях изпитвал и за миг тъга.
Това ми пречеше обаче да почувствам любовта.
Белият Вълк Съм Аз и ще живея вечно в самота без теб!!!