Jan 19, 2008, 6:50 PM

Белият Вълк

  Poetry
4.5K 0 10

Далече някъде в гората бродеше бял вълк свиреп.

Не се спираше пред нищо и имаше сърце от лед.

Не чувстваше ни радост, ни болка, нито мъка и тъга.

Побеждаваше в всяка битка и потъваше в зловещата мъгла.
Но тази нощ стана нещо срамно, ледът в сърцето ми се стопи.

Почувствах малко топлина, това направо ме уби.

Аз не знаех да плача, не бях изпитвал и за миг тъга.

Това ми пречеше обаче да почувствам любовта.

Белият Вълк Съм Аз и ще живея вечно в самота без теб!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Белия Вълк All rights reserved.

Comments

Comments

  • обичам тази песен също и гранулом
  • Здравейте,аз съм Данчо Гранулома,знам че е малко тъпичко но текста е на Мартин(Шеки)бивш член на Гранулом(бас китара)и е писан 1996 година.Ето това е истинският текст:
    Далече някъде в гората бродеше бял вълк свиреп,не се спираше пред нищо и имаше сърце от лед.Не чувстваше ни радост ни болка нито мъка и тъгапобеждаваше във всяка битка и потъваше в зловещата мъгла.Но тази нощ настана нещо странно,ледът в сърцето се стопи-почувства малко топлина-това направо го уби.Но той не знаеше да плаче, не бе изпитвал миг тъга това не пречеше обаче да почувства любовта.Пр. Белият вълк съм аз омагьоса ме любовтта воят ми скован е от мраз а сърцето в самота.Много съжалявам че се наложи да го напиша,но не е коректно от твоя страна.Надявам се да не ми се сърдиш!!!
  • Добре дошъл!
    Хубав е стиха ти, Вълчо бели.
    Поздрави.
  • хахаха че интересно стана...!!!!
    имам си компания вече!!!
    още един вълк!!!
    чудесен стих...много добро начало!!!
    поздрави сърдечни!!!
  • аз се познавам с цялата група . и на вокалиската първо и бях показал текста тя моо го хареса и така решиха тва да е новата им песен .

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...