15.02.2012 г., 20:36

Белокаменна чешма

898 0 0


Подгонена от жегата и огнената мараня,
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...

Заслушах се в песента на чешмата
за отдавна отминали и стари времена -
с тих ромон пред мен си разкри душата,
тъжната ù песен помня досега.

Нашепва ми водата за левента майстор,
градил чешмата с мисли за любимата;
за хайдутин смел, поспрял на сянка -
да отпие глътка, рани да измие.

Пееше чешмата за войводи славни,
за велики битки на българи горди,
за момци напети и девойки кръшни.
за дишаща земя и орачи морни...

Заплака сърцето ми от тъжната песен
на потъмнялата и остаряла белокаменна чешма -
отпих вода и тръгнах си унесена,
понесла със душата си нейната тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...