26.12.2007 г., 14:50 ч.

Белота 

  Поезия » Пейзажна
699 0 8
Като моите чувства към теб
побеляла земята сияе.
С украса гирляндна от лед
тя до блясък, вълшебства мечтае.

Дърветата с бели дантели
на принцеси красиви приличат.
Те в очакване сякаш са спрели
да танцуват, но не да обичат...

Дъхът ми превръща се в пара
и се виждат кристалните мисли.
Белотата не е измаряне...
Красотата не е измислица...

Отеква в пространството ехо
на доволни детски очи...
Аз се питам, дали във човека
белотата по нещо личи?...




© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за приказното, бяло, празнично настроение, което ме обгърна със стиха ти, Вальо! Весела и вълшебна Коледа и от мен!
  • Честита Коледа и от мен!Нека да е бяла, чиста и красива, каквато ти си я усетил, Вальо!Прекрасен стих!
  • Прекрасен стих! Честито Рождество Христово!
  • Личи!
    Много хубав стих!
    Весела Коледа!
  • Впечатляващо и дълбоко искрено!Поздравления от мен!
  • Много красиво стихотворение...красотата не е измислица...
    Не е.
    Белотата на човек е изписана в очите му...права е Криси.
    с обич за теб, поете.
  • Да ,винаги личи!
    Излъването на очите и цялата аура около него,говорят!
    Честита Коледа, Поете!
  • Да, по погледа!
    Прекрасен стих, стопли ме! АПЛОДИСМЕНТИ И ЧЕСТИТА КОЛЕДА!!!
Предложения
: ??:??