6.03.2010 г., 12:28 ч.

Белязана 

  Поезия » Философска
637 0 8

                          Не ми остана нищо свято на земята.

                          Безсилие и ярост се сливат във едно.

                          Пустота и мрак вилнеят в душата,

                          превръщат сърцето ми в ледно зърно.

      

                          Ще стисна ли и този път със зъби?

                          Ще се втвърди ли слабата ръка?

                          Ще мога ли напук да се съвзема

                          и като Феникс да се преродя?

                         

                          Душата ми не ще възкръсне

                          като птицата от пепелта...

                          Ужасно много белези остават

                          след раждането и след смъртта.

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??