6.03.2010 г., 12:28

Белязана

844 0 8

                          Не ми остана нищо свято на земята.

                          Безсилие и ярост се сливат във едно.

                          Пустота и мрак вилнеят в душата,

                          превръщат сърцето ми в ледно зърно.

      

                          Ще стисна ли и този път със зъби?

                          Ще се втвърди ли слабата ръка?

                          Ще мога ли напук да се съвзема

                          и като Феникс да се преродя?

                         

                          Душата ми не ще възкръсне

                          като птицата от пепелта...

                          Ужасно много белези остават

                          след раждането и след смъртта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах много
  • Душата не умира!
  • Душата има невероятната сила да възкръсва...дори и от пепелта!
    Поздравления - много хубав стих!
  • Някъде бях чела, че монасите от манастир Х.чупели вазата и я слепвали отново парчетата, за да ...стане уникална и достойна за подарък на уникална личност...
  • Безсилието понякога ражда велика сила! Красиво е! Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...