17.07.2009 г., 15:03

Белязани (дуетно изпълнение на две бивши идеалистки)

1.3K 0 15

И отново дует с Кат (katkatkat), с който искаме да изразим недоволството си от света ни, където идеалистите са обречени и белязани.


Ако днес на съд се изправя,

себе си първо сама ще осъдя.

Затуй, че на други оставях

въздух, вода и земя да ми бъдат.

 

А огънят в мене угасна.

И вече душата даже не тлее.

Като с беладона опасна,

отровен идеалистът линее.

 

След кратко пътуване кацам

на полето на болката.

Мислите с кал са оцапани,

но стига... стига им толкова.

 

Присъждам си сама удавяне.

Нали сега съм Темида!

Сляпа да бъда сред истини -

това отдавна не стига.

 

И ето светът на заблудите

реши очите ми да отвори.

Не те, а ние сме лудите...

Идеалите за душите

                          са затвори.

 

Но играта отново е същата.

А утре е новата истина.

До вчера бях бялата, мъртвата.

Сега ще съм виждаща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добър дует! Браво!
  • Браво и на двете! Разкошен ритъм има стихото, ако разрешите и аз се присъединявам към недоволството ви
  • Прекрасно е!!! Бъдете виждащи, но бъдете и идеалистки!!! Целувки!
  • Красота! Всичко ми е до болка(но и радост) познато.
  • "Ти помниш ли как
    някак много бързо
    ни хванаха в капана на живота?
    Опомнихме се.
    Късно.
    Бяхме вързани жестоко."
    Н. Вапцаров

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...