И отново дует с Кат (katkatkat), с който искаме да изразим недоволството си от света ни, където идеалистите са обречени и белязани.
Ако днес на съд се изправя,
себе си първо сама ще осъдя.
Затуй, че на други оставях
въздух, вода и земя да ми бъдат.
А огънят в мене угасна.
И вече душата даже не тлее.
Като с беладона опасна,
отровен идеалистът линее.
След кратко пътуване кацам
на полето на болката.
Мислите с кал са оцапани,
но стига... стига им толкова.
Присъждам си сама удавяне.
Нали сега съм Темида!
Сляпа да бъда сред истини -
това отдавна не стига.
И ето светът на заблудите
реши очите ми да отвори.
Не те, а ние сме лудите...
Идеалите за душите
са затвори.
Но играта отново е същата.
А утре е новата истина.
До вчера бях бялата, мъртвата.
Сега ще съм виждаща.
© Преследваща северния вятър Всички права запазени