17 июл. 2009 г., 15:03

Белязани (дуетно изпълнение на две бивши идеалистки)

1.3K 0 15

И отново дует с Кат (katkatkat), с който искаме да изразим недоволството си от света ни, където идеалистите са обречени и белязани.


Ако днес на съд се изправя,

себе си първо сама ще осъдя.

Затуй, че на други оставях

въздух, вода и земя да ми бъдат.

 

А огънят в мене угасна.

И вече душата даже не тлее.

Като с беладона опасна,

отровен идеалистът линее.

 

След кратко пътуване кацам

на полето на болката.

Мислите с кал са оцапани,

но стига... стига им толкова.

 

Присъждам си сама удавяне.

Нали сега съм Темида!

Сляпа да бъда сред истини -

това отдавна не стига.

 

И ето светът на заблудите

реши очите ми да отвори.

Не те, а ние сме лудите...

Идеалите за душите

                          са затвори.

 

Но играта отново е същата.

А утре е новата истина.

До вчера бях бялата, мъртвата.

Сега ще съм виждаща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преследваща северния вятър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добър дует! Браво!
  • Браво и на двете! Разкошен ритъм има стихото, ако разрешите и аз се присъединявам към недоволството ви
  • Прекрасно е!!! Бъдете виждащи, но бъдете и идеалистки!!! Целувки!
  • Красота! Всичко ми е до болка(но и радост) познато.
  • "Ти помниш ли как
    някак много бързо
    ни хванаха в капана на живота?
    Опомнихме се.
    Късно.
    Бяхме вързани жестоко."
    Н. Вапцаров

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...