8.03.2012 г., 21:11

Беше

1.8K 0 2

Беше като в приказка вълшебно.

Беше вълнуващо и нежно.

Беше като Пролет за Земята.

Беше – прераждане за мен самата.

 

Бях нетърпелива да те срещна.

Бях  истинска, неопитна и неуспешна.

Бях като великан, а правилата - жалки сламки.

Бяха разстоянията пренебрежимо малки.

 

Бях като безкрайност в себе си стаена.

Бях като  наркоман към тебе пристрастена.

Бях отново влюбена и животът бе чудесен.

Беше много, много кратка, но любима песен.

 

Бях съдбовно,  пълно твое съответствие.

И нахлух в живота ти, като  природно бедствие...

Подарявах ти  частичка мен - всеки ден...

Бях порив - чист, вдъхновен и  съкрушен.

 

Изплаши се отново да  обичаш – опита  да ме подчиниш.

Зад поредица от  правила - Любовта ми да държиш...

Но няма как... да скриеш торнадо в шепа със вода...

Забрани?! Решетки?!... ако е така, по-добре сама.

 

Ох, докога??? Докога?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...