8.03.2012 г., 21:11

Беше

1.8K 0 2

Беше като в приказка вълшебно.

Беше вълнуващо и нежно.

Беше като Пролет за Земята.

Беше – прераждане за мен самата.

 

Бях нетърпелива да те срещна.

Бях  истинска, неопитна и неуспешна.

Бях като великан, а правилата - жалки сламки.

Бяха разстоянията пренебрежимо малки.

 

Бях като безкрайност в себе си стаена.

Бях като  наркоман към тебе пристрастена.

Бях отново влюбена и животът бе чудесен.

Беше много, много кратка, но любима песен.

 

Бях съдбовно,  пълно твое съответствие.

И нахлух в живота ти, като  природно бедствие...

Подарявах ти  частичка мен - всеки ден...

Бях порив - чист, вдъхновен и  съкрушен.

 

Изплаши се отново да  обичаш – опита  да ме подчиниш.

Зад поредица от  правила - Любовта ми да държиш...

Но няма как... да скриеш торнадо в шепа със вода...

Забрани?! Решетки?!... ако е така, по-добре сама.

 

Ох, докога??? Докога?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...