Беше Декември,
в коледен дух
пристанът нежно шептеше,
сянка на влюбени,
обич, целувка...
въздухът просто трептеше.
Топли ръце
в шеметен танц
търсиха знак
за начало,
зимни очи
слепи останаха
зад пелерина от бяло.
Беше Декември -
тих и смутен,
нощно небе
и надежди,
онзи Декември,
макар и студен,
в спомени още ги среща...
© Яна Вълчева Всички права запазени
Светла е поезията ти!
Бъди много щастлива!