Dec 6, 2008, 8:53 PM

Беше Декември...

  Poetry
987 0 13

Беше Декември,

в коледен дух

пристанът нежно шептеше,

сянка на влюбени,

обич, целувка...

въздухът просто трептеше.

 

Топли ръце

в шеметен танц

търсиха знак

за начало,

зимни очи

слепи останаха

зад пелерина от бяло.

 

Беше Декември -

тих и смутен,

нощно небе

 и  надежди,

онзи  Декември,

 макар и  студен,

в спомени още ги среща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...