24.03.2007 г., 13:44

Беше герой

628 0 0
Всичко в мен е черно.
Обгражда ме тъма.
Любовта отново бяга.
Отрони се сълза.
Всеки ден нося своя кръст -
по долината на смъртта.
Любовта се бои да ме последва
и оставам сама.
Страхът е със мене
и ме преследва без страх.
Опитва се да ме догони
и да ме целуне със страст.
Отровата да влезе в мойте гърди
и там завинаги да се настани.
Опитвам се да избягам -
сама и боса в нощта.
Но не мога да намеря пристан,
където да се подслоня.
Всички се страхуват
и отказват да ми подадат ръка.
Само ти единствен не се боеше
да изпълниш моята мечта.
Вярвах ти! А сега къде си ти?
Надалеч! И капят горещи сълзи.
Само ти бе героят.
Сражаваше се с голи ръце
и не допускаше страхът да влезе в мен.
Спрях и му се оставих 
да ме завладее сам.
Вече нищо не чувствам.
На никого не вярвам аз.
Вече съм осъдена -
на смърт и самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...