Всичко в мен е черно.
Обгражда ме тъма.
Любовта отново бяга.
Отрони се сълза.
Всеки ден нося своя кръст -
по долината на смъртта.
Любовта се бои да ме последва
и оставам сама.
Страхът е със мене
и ме преследва без страх.
Опитва се да ме догони
и да ме целуне със страст.
Отровата да влезе в мойте гърди
и там завинаги да се настани.
Опитвам се да избягам -
сама и боса в нощта.
Но не мога да намеря пристан,
където да се подслоня.
Всички се страхуват
и отказват да ми подадат ръка.
Само ти единствен не се боеше
да изпълниш моята мечта.
Вярвах ти! А сега къде си ти?
Надалеч! И капят горещи сълзи.
Само ти бе героят.
Сражаваше се с голи ръце
и не допускаше страхът да влезе в мен.
Спрях и му се оставих 
да ме завладее сам.
Вече нищо не чувствам.
На никого не вярвам аз.
Вече съм осъдена -
на смърт и самота.