Беше грях
Беше грях... Бог затвори очи да не съди...
и увисна на нощната шия, разпънат на кръст,
в твойто „Не” страст заби упояващи зъби -
затрепери дъхът ти от чакан живот земетръс...
Беше грях... Исках цял аз във теб да изчезна,
да се скрия от мъжкия страх във вика ти стаен,
преродена в една женска огнена бездна,
ти разпали в душата ми трупан от болките тлен...
Беше грях... но го искахме толкова много,
че със камъни съвест дори да ни мерят сега,
щом животът ни някога махне за сбогом,
във душите си капчица вечност ще носим с греха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
