Dec 19, 2012, 11:20 PM

Беше грях

  Poetry » Love
1K 0 19

Беше грях... Бог затвори  очи да не съди...

и увисна на  нощната шия, разпънат на кръст,

в твойто „Не” страст  заби  упояващи   зъби -

затрепери дъхът ти от чакан живот земетръс...

 

Беше грях... Исках цял аз  във теб да изчезна,

да се скрия  от мъжкия страх във вика ти стаен,

преродена в  една  женска  огнена бездна,

ти  разпали в душата  ми  трупан от болките  тлен...

 

 

Беше грях... но го искахме толкова много,

че със камъни съвест дори да  ни мерят  сега,

щом животът ни някога махне за сбогом,

във душите си капчица вечност ще носим с греха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...