28.12.2004 г., 9:12 ч.

Беше илюзия 

  Поезия
1109 0 1

Избледняваш бавно, губиш се назад.
Сред клоунските сенки
на всички други като теб.

Остава още малко.

И от илюзията ми ще се разпръсне само прах,

какъвто има всяка мръсна улица.

И ще останеш само спомен –
без дихание и без живец,

картичка надписана с любов,

но  адресирана до другиго.

Да заплача искам за теб.

Да ми липсваш. Да страдам.

Ала само илюзията, която сътворих,

да плаче можеше и да обича също.

 

21.07.2003

© Катя Дойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошла в този сайт Катя! Стихчето ти ми хареса. Ще очакваме още твои творби. Успех! От мен една 6-ица и усмивка.
Предложения
: ??:??