Избледняваш бавно, губиш се назад.
Сред клоунските сенки
на всички други като теб.
Остава още малко.
И от илюзията ми ще се разпръсне само прах,
какъвто има всяка мръсна улица.
И ще останеш само спомен –
без дихание и без живец,
картичка надписана с любов,
но адресирана до другиго.
Да заплача искам за теб.
Да ми липсваш. Да страдам.
Ала само илюзията, която сътворих,
да плаче можеше и да обича също.
21.07.2003
© Катя Дойчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
