28 dic 2004, 9:12

Беше илюзия

  Poesía
1.4K 0 1

Избледняваш бавно, губиш се назад.
Сред клоунските сенки
на всички други като теб.

Остава още малко.

И от илюзията ми ще се разпръсне само прах,

какъвто има всяка мръсна улица.

И ще останеш само спомен –
без дихание и без живец,

картичка надписана с любов,

но  адресирана до другиго.

Да заплача искам за теб.

Да ми липсваш. Да страдам.

Ала само илюзията, която сътворих,

да плаче можеше и да обича също.

 

21.07.2003

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Дойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла в този сайт Катя! Стихчето ти ми хареса. Ще очакваме още твои творби. Успех! От мен една 6-ица и усмивка.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....