Беше илюзия
Избледняваш бавно, губиш се назад.
Сред клоунските сенки
на всички други като теб.
Остава още малко.
И от илюзията ми ще се разпръсне само прах,
какъвто има всяка мръсна улица.
И ще останеш само спомен –
без дихание и без живец,
картичка надписана с любов,
но адресирана до другиго.
Да заплача искам за теб.
Да ми липсваш. Да страдам.
Ала само илюзията, която сътворих,
да плаче можеше и да обича също.
21.07.2003
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Дойчева Todos los derechos reservados
