Беше ми ти - любовта
Беше ми грешката, болката, прошката.
Беше ми слънцето, мъглата, дъжда.
Беше очите, сърцето, душата.
Беше най-чистата моя сълза.
Ден не денувах, все сън сънувах,
в който летях със крила
все към високото, синьото, вечното,
към необятното на любовта.
Беше. Остана си всичкото, моето.
Вече не искам илюзии, искам ръка,
и когато объркам пак пътя,
да се облегна и да поспра.
До разпетия петък любовта се изкупва,
после се ражда в смъртта,
колкото пъти с тебе умирах,
все се прераждах в дъга.
Цветна пристигах в нюанси от обич,
в полет над моите бели салкъми.
Цяла на пролет ухаех разлистена
в лято на твоите топли очи.
Беше ми още любовната песен
с чудна мелодия от влюбени ноти.
После ти станах просто поредната -
сляпа неделя от женски очи.
В сън да ме имаш, без да докосваш
моите устни, ръце и коси.
Всичките петъци да ти напомнят
за моите изворни, чисти сълзи.
Аз ще го яхна пак моя си вятър,
на бели коне ще летя от мечти.
Огнени петъци, нестинарски пожари
теб да обливат във мъжки сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
