14.09.2012 г., 21:10

Беше само сън

758 0 5

 

 

Събуждаме се, но не смеем да вдигнем мигли

и да си тръгне хубавият сън, във който бяхме двама...

Какво ни трябва още? Уж всичко сме постигнали,

а между нас се раждат измама след измама...

 

И снощното пиянство беше инсценирано,

а фразите ни бяха някак избелели...

Не искахме да кажем, но се подразбираше,

че сме се уморили да гоним празни цели.

 

Не искахме да знаем, но ни се натрапваше

изгубената истина след страсти и заблуди.

Мълчим един до друг и трудно осъзнаваме

във този ранен час защо ли тя ни буди.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...