ju58
85 резултата
на Тасо Анастасов
Светът ми срути се.
Изчезвам. Смалих се.
И сякаш съм мъртва, мъртва сред живите.
И чувам гласa ти само на запис. ...
  442 
Ти беше моето по-добро Аз. Аз... Бях една от тези, които те предадоха.
Последната...
Страхувах се да ти призная колко те обичам.Страхувах се да бъда себе си.
Искаше аз да затворя очите ти....
Как ще забравя онези сдържани мъжки сълзи,които капеха право в сърцето ми? ...
  543 
Дъждът опитва да отмие бръчките.
Лицето ми е бяло, бяло, бяло...
Дъждът се лее като по поръчка,
а времето е сякaш спряло.
Едно врабче във локвата се къпе, ...
  422 
Синьо шалче и син дъждобран.
И очите преливат от синьо.
Някой пак ми гостува с дъжда.
Заваля... Мое време любимо.
Пеят капките. Кой ли сега ...
  385 
Любовите ми са като море.
Любовите умират и се раждат.
Морето е примамливо за мен,
но в него мога да умра от жажда.
Страстта е като странстващ албатрос. ...
  886 
Дойде сутринта, когато бях под душа. Обичайната петминутка преди да се приготвя за работа. Очите ми – затворени. Капките се стичат по лицето. Приятно е.
Изведнъж го виждам. Той - на колелото, а аз - отпред на рамката. Отиваме към бостана на Манго. Или как ми маха окуражително от терасата, когато на ...
  1067 
Продъни се небето,
изля се върху покрива.
Подхлъзна се надолу
по сипея къщурката...
Дърветата самотни ...
  460 
Когато ни грабне стихията, тогава усещаме, че и ние сме хора.
Когато боли ни някъде, тогава усещаме, че още ни има.
Егоизма опитваме да преборим, надделяваме страх и умора,
от черупката своя излизаме и ставаме пилигрими.
Миг живот, вкус на корида. После опитваме от себе си да избягаме. ...
  540 
Татко, татенце, вече узряха черешите
и във шепа набрах да ги вкусиш.
Някой стопли съня ми. Ти ли беше,
или капчица малка, солена на устните?
Татко, татенце, толкова си далече, ...
  646 
Сякаш те познавам хиляди години.
Сякаш сме се срещали в минали животи.
Всеки ден се будя и те преоткривам
в чашката на цвете, в славееви ноти.
Преоткривам с устни гънките на устните. ...
  613 
Когато нощем ми е трудно да заспивам,
когато съм самотна и излишна,
когато много ме боли и ми е криво,
разчепквам тишината на милиони нишки.
Тогава цялата съм изтъкана от съмнения. ...
  593 
Има дълга коса,
на канела ухаеща.
Белите ù ръце
се побират във шепа.
Идва нощем при теб ...
  472 
Червило, запалка,
подложка за мишка...
Носа си човъркам,
опитвам да пиша...
Коктейл мухоморка, ...
  520 
Нарисувай Любов,
напъпило посред зима кокиче.
Нарисувай Любов
със ръце и очи на момиче.
Нарисувай Любов, ...
  483 
Мечтая си да се събудя в утро розово
и някога да пробвам този трик,
да сложа малко руж на бузите
и да нахлузя гащи на смешник.
Да се оплезя на един отсреща, ...
  560 
Затворено в кибритена кутийка,
спотайваше се мойто малко аз.
По-мъничко от връхче на топлийка,
безлично, неугледно и без глас.
Забравях го из вещите понякога, ...
  471 
Какво ме кара нощем да препускам
със ветровете в луда надпревара?
С премръзнали ръце, коси и устни
осъмвам сутрин на самотна гара.
Отдавна влакове на гарата не спират ...
  4102 
Забравих имената на цветята.
Забравих птиците как пеят.
Зла вещица открадна ми душата,
прокле ме да се разпилея.
Покой да не намеря, мъка да не мине, ...
  588 
Автобусът премина по стария каменен мост в началото на селото и възви нагоре към площада. Беше почти празен. В делничен ден хората много-много не пътуваха, а си гледаха полската работа. Шофьорът погледна единствения пътник, канейки се да каже нещо и като получи в отговор една насърчителна усмивка по ...
  626 
Всеки ден потъвам в кладенец без дъно.
Колко още стълби има към отвъдното?
И не ме вълнуват суета и блясък,
нося на гърба си цял чувал със пясък.
Песъчинки-мигове от бреговете на живота ...
  430 
Синьо шалче и син дъждобран.
И очите преливат от синьо.
Някой пак ми гостува с дъжда.
Заваля... Мое време любимо.
Пеят капките. Кой ли сега ...
  528 
Ако можеш да надникнеш в сънищата ми,
ще ме видиш толкова различна...
Сътворена съм от капки дъжд,
безплътна, лека, приказно момиче.
И съм бяла. Като малка нощна фея бяла. ...
  516 
Бунтар съм по душа,
на думи – хич ме няма.
По светлото греша,
а нощем – правя се на дама.
Със другите съм серт. ...
  546 
Имам си делници, нямам си празници.
Живея наужким, нямам и спомени.
И любовта ми е само фантазия.
Мога ли? Как? И защо да я помня?
Имам познати, но нямам приятели. ...
  547 
Жена съм. Неуверена, наивна...
Харесвам да ме глезят, да ме милват.
На глътки да ме пият, като вино.
Като роса в душата да попивам.
Понякога съм пареща и боцкам. ...
  717 
Седнах в парка да послушам птиците,
Вместо тях... словоизлияния на политици.
И раздават, раздават шарени торбички...
Могат ли така да нахранят всички?
Понякога отказвам да говоря, ...
  541 
И може би съм трудна за обичане,
когато съм неистово самотна.
От струна изтъкана е душата ми,
трепери ако някой я докосне.
Не искам брод сред моята Голгота, ...
  693  13 
Вятър работа е да ме докосваш с устни,
а после да стена, когато те няма.
Ако с душата си не си ме почувствал,
ако ти плюс аз е равно на двама.
Ако ръцете ти не са ме изгаряли, ...
  698 
Пътуваме към себе си. Пътуваме, пътуваме...
След нас умират мигове, насреща други идват.
Отиват си надеждите и тихо на сбогуване
една сълза отронваме без никой да ни види.
Пътуваме, пътуваме... Отдавна ли пътуваме? ...
  750 
Ще навлека дънки охлузени
или пък къса поличка...
Усмихната, с пъстроцветна блузка,
последен шанс да изглеждам момиче.
Ще вплета във косата си ...
  1053 
Огледа се слънцето
на минзухарите в чашките.
Във жълто-оранжево
поляните грейнаха.
Събуди и зрънцето, ...
  551 
Слънце грее, но не топли.
Уж си с мене, а не си.
Денем разговаряш с щъркели,
нощем си сърце на кит.
С навиците си привикнахме, ...
  588 
Побелява Нощта
и маха за сбогом на Утрото.
Сънищата стават полусенки.
Да останем така
още броени минути. ...
  583 
За какво ти е нощем да впрягаш тъгата?
Да летиш, да летиш, да летиш...
И е просто безумие да говориш със вятъра,
а след теб да умират звезди.
Не затваряй сърцето си в своето тъмно, ...
  556 
В едно писмо с послеслов
ти ме питаш дали те обичам.
Аз не зная какво е любов
и не мога до гроб да се вричам.
Стискам в шепа трошички тъга. ...
  622 
Студено е... И сипе на парцали...
По устните снегът вали, вали, вали...
Дали с очите си, когато ги погаля
ще се стопи мълчанието в тях? Дали...
Дали ще се стане капчица дъждовна, ...
  652 
Събирах, събирах... Неизказани думи,
болки, псевдо истини, безчувствия...
Събрах и тъгата от жиците в утрото,
когато птиците ги напуснаха.
Измислих си мигове, петолиния без ноти... ...
  551 
Цветна мечта между панелните блокове,
подредени като кубче на Рубик.
И стръкче Надежда, порасло в кибритена кутийка.
Аз и надеждата шляпаме в калните локви.
Тя ме държи за ръка, да не се губя, ...
  579 
Когато
Когато ми е тъжно и самотно,
наужким гледам скучни сериали.
Навън мяукат влюбените котки,
а хората отдавна са заспали. ...
  707  13 
Навярно
Сбогувам се със птиците, с цветята,
разделям се с мечтите си от тоз живот...
Нявярно в другия ще бъда вятър
или дъждовна капчица във нечие око. ...
  454 
Предложения
: ??:??