Беше слънцето в Ин
Беше сън.
Беше вчера.
Нашето вчера.
Спусна се лъч.
Ти и аз,
Аз и ти,
се оплетохме
в тънка спирала...
Северно име
на северен плаж.
Беше миг.
Беше знак
скътал вечност...
Твоят северен дъх,
в юга скрит,
преглътна
сърцето ми.
Залюля ни
на люлка
от равенство,
тъй далечни
зад мъртви стени,
с неизречени
погледи
в несподелили се
още очи.
Анонимни,
безвучни -
само вятър от мисли,
се докосвахме
Ти и аз,
Аз и ти -
чисто и свято,
без умисъл.
Няма по-красиво
от това,
че узнах,
че те има.
Беше слънцето
в Ин.
Беше
късче живот
в непобедимата
зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
