8.02.2011 г., 19:55 ч.

Беше стената... 

  Поезия
853 0 3

Беше стената,
която ме пазеше
от силния вятър
и хорската кал.
Беше жената,
която ми даваше
от себе си всичко
всеки ден бял.

Колко ще липсва...
Господи, колко...
Силният войн
си тръгна и болка
сега ще запълва
една празнина -
тук във сърцето
и там, у дома...


В памет на баба ми

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??