Беше стената,
която ме пазеше
от силния вятър
и хорската кал.
Беше жената,
която ми даваше
от себе си всичко
всеки ден бял.
Колко ще липсва...
Господи, колко...
Силният войн
си тръгна и болка
сега ще запълва
една празнина -
тук във сърцето
и там, у дома...
В памет на баба ми
© Катя Todos los derechos reservados