8 feb 2011, 19:55

Беше стената... 

  Poesía
786 0 3

Беше стената,
която ме пазеше
от силния вятър
и хорската кал.
Беше жената,
която ми даваше
от себе си всичко
всеки ден бял.

Колко ще липсва...
Господи, колко...
Силният войн
си тръгна и болка
сега ще запълва
една празнина -
тук във сърцето
и там, у дома...


В памет на баба ми

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??