Беше тук
Беше тук - сега те няма.
Дали не ми се привидя,
дали не бе игра на светлината
със срамежливата тъма?
С очи потърсих те в мрака.
Усетих твоя аромат.
Така дълго те чаках
и молех се да се решиш
да споделиш с мене мрака,
изгрева да доведеш.
Молиш ли ме да избягам,
така познато непознат?
От теб, от твоите тайни,
от съня, в който себе си споделям с теб,
допълвам твоята пустота?
Не се боя
да сънувам с теб надеждата за утре,
нещастни братко по съдба.
Кървава ще е зората,
знам, че изморява ни денят.
Как самотни сме,
когато другите обичат този свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наска Всички права запазени
