11.04.2010 г., 22:37 ч.

Беше тук 

  Поезия » Любовна
785 0 3

Беше тук - сега те няма.

Дали не ми се привидя,

дали не бе игра на светлината

със срамежливата тъма?

С очи потърсих те в мрака.

Усетих твоя аромат.

Така дълго те чаках

и молех се да се решиш

да споделиш с мене мрака,

изгрева да доведеш.

Молиш ли ме да избягам,

така познато непознат?

От теб, от твоите тайни,

от съня, в който себе си споделям с теб,

допълвам твоята пустота?

Не се боя

да сънувам с теб надеждата за утре,

нещастни братко по съдба.

Кървава ще е зората,

знам, че изморява ни денят.

Как самотни сме,

когато другите обичат този свят.

© Наска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??