Apr 11, 2010, 10:37 PM

Беше тук 

  Poetry » Love
791 0 3

Беше тук - сега те няма.

Дали не ми се привидя,

дали не бе игра на светлината

със срамежливата тъма?

С очи потърсих те в мрака.

Усетих твоя аромат.

Така дълго те чаках

и молех се да се решиш

да споделиш с мене мрака,

изгрева да доведеш.

Молиш ли ме да избягам,

така познато непознат?

От теб, от твоите тайни,

от съня, в който себе си споделям с теб,

допълвам твоята пустота?

Не се боя

да сънувам с теб надеждата за утре,

нещастни братко по съдба.

Кървава ще е зората,

знам, че изморява ни денят.

Как самотни сме,

когато другите обичат този свят.

© Наска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??