Беше вчера, нали?
Усещам полъха на брезичките,
топлите, слънчеви майски лъчи,
уханието на тревата и билките,
чувам смеха ви някъде встрани.
Толкоз сме млади, зелени, а зрели.
Толкоз сме крехки, а още по-смели.
Всеки иска да се чуе и знае за него,
па макар да не може надвие своето его.
Всеки е тайна съкровищница
и всеки днес своя път ще поеме,
колко сме малки и колко големи,
в училище заряхме, днес - последно броене!
Беше вчера, нали?
Да! Беше май 1991 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
