3.03.2010 г., 11:24

Бешело - минало...

1.1K 0 2

Да беше:

              не беше.

                           Но колко ли беше? -

                                        че нещо ще беше?

А после, без беше,

            че нищо не беше,

                        че беше, то беше,

                                   но без нищо не беше?

А после: ще беше.                                                                   

             Да!

                         Да!

                                     Да!

Но, уви, без никакво беше.

                        Е, хубаво бе да е беше.

                                   Но, без беше,

                                                нищо не беше!

Да беше!

             Да беше.

                          Кога ще е беше???

                                       Дали ще е беше???

Ще чакаме беше.

 

                                                                                                   Стефан Йовевски

                                                                                                   03.03.2010 г.

                                                                                                   Гр. Ловеч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Йовевски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...